Борхес смята, че идеите нямат стойност на утвърдена истина, а занимават скептичния ум дотолкова, доколкото са необикновени и чудни. Затова не е странно, че в неговите есеистични книги преобладават експериментът, ироничният жест и естетическата игра. Борхесовата есеистика с право може да се нарече диалектика в действие. Диалектичността пронизва есеистичните творби на аржентинския писател на всички равнища – от противоречивата мисловна структура до характерните за стила му оксиморонни съчетания. Изпод дебелата кора на установеното знание Борхес извлича нови, допълващи се или взаимноизключващи се истини и в този неспирен процес радикалният скепсис се уравновесява от ведрата убеденост, че в неизчерпаемите дълбини на познаваемото се оглеждат неизчерпаемите възможности на човешкия интелект и въображение. Настоящият сборник съдържа избрани есета от четири есеистични книги на големия аржентински писател: „Обсъждане“, „История на вечността“, „Нови разследвания“ и „Девет есета за Данте“.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
