Много модерно стана у нас да се правят японски тристишия „хайку“. Истината е, че жанрът на „Искам себе си“ е „поетичен дневник“, което го приближава до хайбуна, при който стиховете се редуват с поетични фрагменти. При Габриела Цанева това са взривове от свежи инвенции, потъване в другото битие на сънищата и бляновете, но тя въпреки всичко никога не изпуска връзката с действителността.
Разбира се, това е доста далече от ранните стихове и проза на Габриела, далеч от нейните изпълнени с политически и социален бунт младежки настроения, но е доказателство за творческата и човешката й зрялост.
Ще ми е интересно да видя накъде ще продължи поетесата, дали ще се върне към прозаичната форма, която за нея също винаги е била изпълнена с поезия, или ще измисли нещо друго. Важното е, че има ярко присъствие в съвременния ни литературен живот и дава своя пъстроцветен и дълбоко човешки отговор на гнетящите ни въпроси на бездуховното време.
Георги ЦАНКОВ
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
