— Трябва да убием Луканов! - викаше Илия Зъбчето в
слушалката на GSM-ма и се тресеше целият от нерви.
— Трябва! - усмихна се Генерала самодоволно н погледна
мъжете до него - „топ" милиционера Ботьо Ботев и Анатолий
Кравчук, представител на украинското КГБ.
Ангел Стойчев спеше дълбоко. Бившият заместник началник
на Софийско градско управление на МВР и началник на 8-мо
Районно до падането на Тодор Живков от власт сънуваше сладки,
приятни и блажени сънища. Сънуваше пари. много пари. До смяната
на „народната власт" с „демокрация" той беше един обикновен
милиционер, макар и с чин генерал, в системата на вътрешното
министерство, което му позволяваше да живее по-добре от
останалите граждани в страната, но не чак толкоз, колкото след
преминаването от „тоталитаризъм" към „капитализъм". И както
повечето свои колеги - полковници и генерали - получаваше само
една заплата на месец. А заплатата не бе хич висока. Няколкостотин
лева. И след смяната на социализма (почти стигнал до комунизъм)
с капитализъм, на него му се отдаде възможност да прави доста
пари. Както и на останалите му колеги - генерали. С тексасеца Рон
и емигранта Чарли започна да вкарва цигари. Предимно Rothmans
и Marlboro. Но цигарите са си цигари, а къде по-едри работи има...
Телефонът започна да звъни продължително и настойчиво.
Генералът живееше в панелен блок в кв. Младост 1А и когато
телефонът звънеше, се чуваше във всички околни апартаменти.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
