Пиша леко, от само себе си. И щом завърша книга, усещам, че никога, ама никога повече няма отново да седна да пиша, усещам, че съм изказал всичко, ама всичко за изказване.
Така неусетно се озовах и в Книгата на живота. Живеех просто вслушан в случващото се - и когато срещах гласа на историята, сядах и го записвах. Не бих казал, че живеех, за да пиша, нито че пишех, за да живея. Случваше се книгата - както дишам, както плача или се смея.
Вървях и събирах перата от ангел. (Макар и някои да разберат това буквално.)
Николай Бойков
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
