Тази поредица от беседи пред мои студенти през
2000 г. е посветена на Тодор Живков. (Първата, озаглавена „Дъщерята на надеждите", беше за Людмила
Живкова и вече е в книжовния свят).
С Тодор Живков имах работни срещи от 1969 до
средата на 1975 г., когато ръководех Информационно-социологическия център в Централния комитет на
Българската комунистическа партия. Този работен
пост ми даваше възможност, нещо повече - задължаваше ме да вниквам постоянно в политическата стратегия на тогавашното висше средище на властта у
нас и да бъда съпричастен към нейното научно обосноваване.
В следващите страници упоменавам част от срещите ми с Тодор Живков, които засягаха работните
ни взаимоотношения през споменатото време. Разказвам, разбира се, и за онова, което зная за ролята му в
превъзмогването на икономическите, политическите,
демографските и културните несъответствия между действителното и желаното в нашето общество
по онова време.
Към първоначалния вид на беседите прибавям някои по-скорошни мисли и оценки, които, това е обяснимо, осъвременяват съдържащото се в тях.
София, 2009 година
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
