„Аз видях следното:
В Битоля на сто метра от участъка, в една от най-слабо оживените улици в
града, ужасни викове, истински вой се разнасяше от отворените прозорци на едно|
първоначално училище. Двама учители с ритници, с линията биеха шест момчета,
привързани за чиновете им: „Мръсен българин! Македонска свиня! Аз ще те науча
сръбски!...
Аз видях гробища, разделени на две... нещо повече: гробове! Главата на
мъртвеца е между телените мрежи, краката извън. Вълчите ями са изкопани върху
ковчезите. Аз видях български майки, гробовете на чиито деца са на югославска
земя, да идат и да плачат на няколко метра от скъпите им гробове, понеже им е
забранено да се приближат...
Трупът на едно дванадесетгодишно момиченце от анексирана Македония, на
което родителите - то е било тогава шестгодишно - са забягнали в България, бе
оставен в продължение на четири дни на едно възвишение, на сто метра от телените
мрежи, при една температура от 400 на сянка. То е било убито с картечница в
момента, когато е изпращало с ръка целувки на своята майка, намираща се на
съседния хълм в българска територия."
Анри Поззи
Това е само една нищожна част от зверствата и безчинствата на сръбските
поробители във Вардарска Македония, които е видял с очите си и описал с
голяма болка в своята книга френският журналист Анри Поззи, издадена през
1934 г. Жестоки побоища, нечуван терор, варварски мъчения, всякакви насилия,
безразборни убийства и никаква милост даже и към невръстните български деца.
Типичен традиционен многовековен сръбски геноцид над поробените българи, който
геноцид е извършен, след като „славянска" и „православна" Сърбия е подписала с
Великите сили договора за спазването на човешките права на малцинствата.
Неистова антибългарска омраза, нечовешки болки, безкрайни мъки, потоци
от сълзи и българска кръв бликат от всяка страница на разтърсващия репортаж
на пристигналия в Македония като приятел на сърбите френски журналист. А
този сръбски полицейски терор продължава и днес във Вардарска Македония и
Западните покрайнини пред очите на целия свят. И днес там е престъпление да си
българин, да четеш български книги, да се молиш на Бога на български език.
Затова преиздаваме тази смразяваща кръвта книга. За урок и зов към целия
български народ. Защото, ако не помогнем на кръвните си братя днес, утре ще
бъдем сами и няма кой и на нас да ни помогне. Защото сръбската злоба, омраза и
алчност към всичко българско нямат граници.
Затова прочетете книгата „Войната се връща" на Анри Поззи, почувствайте
българските мъки и после смело и безкомпромисно да поведем сите българи
заедно борбата за освобождението на поробените ни братя!
Никола Григоров
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
