Романът „Заради дякона Игнатия“ представя интересен поглед върху нашето мислене за Левски: животът и делото му като мяра в ежедневието. Интересно е самото хрумване на авторката – героят на книгата пише сценарий за тържество, посветено на Левски. Това насочва мислите му и разговорите с околните към Апостола. Използвани са много документални текстове, умело вплетени в размислите на героя и в диалозите. Но това не превръща романа в трактат или литературщина. Не е без значение и добре премереното чувство за хумор.
Всеки сам търси истината и всеки има своя Левски. За едни – юнак и певец, за други – революционер, идеолог, дори журналист (има дописка от него във в. „Свобода“), републиканец, човек на делото, рицар-монах, светец... а за мене той е българският дух. Дяконът сам е съзнавал това и е писал: „Българският народ отдавна престана да е рая на султана. Той слуша мене, готов е всеки час да дигне революция.“ Скромният Дякон е знаел, че е по-силен от султана, „откак Турция се разклати, та трепери”. Кой е разклатил Турция? Един Дякон! Ха върви и не вярвай в чудеса!
Христо Карастоянов
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
