Атанас Далчев е един от големите български поети
на XX век. Той извършва радикална промяна в родната ни
лирика след Първата световна война. Промяна, която засяга съдържанието, духа на творчеството, както и неговите средства, регистъра от технически възможности, от формални търсения и постижения.
Преди всичко той разрушава идеята на Пенчо Славейков за „свръх-Аза" на художника, отдалечен от мировите страдания, отдаден на чистите духовни радости и самоусъвършенстването, жрец на световните естетически
пробуди, свързани с кардиналното разминаване между избрана личност и маси. Повлиян вероятно и от националната ни драма през периода 1914-1918 г., Далчев разрушава дистанцията между себе си и останалите хора. В светлината на хуманистичните идеи започва да проповядва солидарност със съдбата на заобикалящите го.
В рамките на откровено духовната проблематика
Далчев усилва съпричастността си с победените от живота. Всичко това се извършва от твореца, който трудно
установява контакти с другите, устроен е като че ли повече да съзерцава битието, да не се поддава на спонтанните вълнения, на първите изблици на страстта.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
