Заглавието на този роман би трябвало да бъде „Златното теле". Така поне е било замислено от самите автори. Но как могат един преводач и един издател да преобърнат представата за нещо, което не просто е „придобило гражданственост", а се е превърнало в неразделна част от съзнанието и езика на няколко поколения читатели. Ето защо в нов превод на български език се появява отново „Златният телец" на Илф и Петров.
Включените в изданието коментари и бележки, базирани на критическите изследвания на Михаил Одески и Давид Фелдман, на неизвестните досега „Коментари" на Юрий Щеглов, публикувани за първи път в Америка през 1991 г., както и на проучванията на преводача и редакторите, предлагат на българския читател въможността за нов поглед върху това класическо произведение.
Мнения за тази книга
Ivcho Sladkiq -Varna spored men "Zlatniq Telec" i "Dvanaisette Stola" za edni ot nai gotinite knigi, koito sum chel. Avtorite presuzdavat v obraza na Ostap Bender edin golqm kombinator, vinagi gotov za novi mashinacii i izmami, ot deistviqta na koito na nas, chitatelite, prosto ne ni ostava nishto drugo osven da se smeem ot surce. Vypreki che knigata e pisana v nachaloto na veka, tq, sushto kato Alekovia Bai Ganyo e aktualna i dnes, zashtoto obrushta vnimanie na lichnostta i nravite, koito estestveno ne se promenqt.
parite za tezi knigi bqha sigurno nai dobre izharchenite pari prednoto lqto.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|