За първи път космическият дух на Георги Борисов се сблъсква със силата на земната гравитация и поезията му е така непосредствено свързана с личната му съдба. За първи път движението се извършва отгоре надолу и смъртта издига непрогледна стена между него и отвъдното. Като че ли самото небе се е раздвоило на горно и долно, като че ли самият живот „се е напълнил с мъртъвци“ и поетът е свидетел с какво безразличие изтича той към смъртта. Оттук и драматичните интонации в лириката му, която, при цялата й беснееща сила, може да бъде определена като философска. Едноименното стихотворение „Точно в три“ не е нищо друго освен аутопсия на смъртта, сурово описание на безвъзвратната раздяла на душата с тялото. Но смъртта е и свобода – движение, неразривно свързано с душата, която трябва да бъде спасена. Ето защо все по-често го навестява „ангелът на миналото време“, ето защо все по-рязко пада той и „осъмва в града на къртиците“.
„Точно в три“ – най-новата книга на поета – е разделена на три части, като всяка една от тях хвърля обилна светлина върху другите. Могат да бъдат четени и поотделно, но така или иначе и трите са проникнати от множество тайнствени съответствия. Същите, каквито съществуват между реалното и въображаемото, между реенето и гравитацията, между живота и смъртта.
Асен Валентинов, редактор на книгата
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
