Не вярвам в Бог, но Той ми липсва.
Така започва новата си книга Джулиан Барнс, който признава, че често мисли за смъртта и всичко, свързано с нея – спомените и забравата, остаряването и страха, религията и безверието. Атеист на двайсет и агностик на шейсет, авторът казва още в заглавието: „Няма нищо страшно”, но откровените и афористични отговори, които ни предлага, не са така категорични. Получава се по-скоро интимна и интригуваща дискусия, към която се присъединяват със свои мнения или проявления роднините на автора, както и Платон, Цицерон, Гьоте, Стендал, Зола, Моъм, Равел, Стравински и мнозина други, извоювали си безсмъртие.
Увлекателна книга за смъртта, която ни кара да се смеем на глас, след като току-що ни е натъжила, може да бъде създадена само от брилянтен разказвач с вкус към многозначителната куриозност. В този смисъл заглавието вероятно подсказва, че няма нищо страшно да се забавляваме с нея. Тази витална въпреки темата си творба е равностойна на шедьовъра на Барнс „Папагалът на Флобер”.
Ако четем новата книга на Барнс с молив в ръка, ще я изпълним с удивителни знаци в полетата като израз на съгласие или възхищение!
Ню Стейтсмън
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
