Тази книга е породена от стремежа към философското осмисляне на Историята въз основа на ярки примери и научни трудове, на изводи и обобщения. Историята и миналото не са едно и също, колкото и да се покриват в общественото съзнание. Историята е възприемана като памет за част от миналото, по-голяма или по-малка в зависимост от значимостта на събитията и епохите, които заслужават да бъдат запомнени и съхранени за идните поколения. Най-ценното от уроците на „Учителката на живота и народите" се открива в поуките от вековечно натрупания опит и мъдростта й да обяснява сегашното и да провижда в бъдното. Историкът развива своя естествен възглед на Историята, която след като бъде сътворена и написана, следва да се превърне в мисловен извор на „Любомъдрието", от чиито страници мъдролюбивият четец да се обогати със знания и да бъде подтикнат към размишления. Едва тогава той не само ще знае Историята, но и ще започне да я разбира такава, каквато някога се е състояла.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
