"След пролетното равноденствие" е книга, в която мъдро се "съчетават" усещанията за самотност, дори за единственост в изживяването с внушителната пластика на живота като игра на подробностите. Това е един стремеж за доосмисляне на изживяното именно като среща между фактологията на битието и вечните ориентири, които придават същността в образа на живота.
Това е нещо като пътуване едновременно в две посоки - към миналото и към бъдещето. Ето защо и всяко "пристигане" не е на същото място, а при нещо като напомнянето на отговор на въпроса: Какво би било, ако...?
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
