През XII в. в придворните и аристократичните кръгове на Централна и Западна Европа се създава нова култура, която утвърждава култа към дамата на сърцето и свързаната с него куртоазна любов. Странстващи поети създават песни, възпяващи предаността към прекрасна земна жена в противовес на средновековния християнски догматизъм и аскетизъм. Възкресени са античните мотиви за радостта от живота и насладата от виното и любовта.
Сред поетите трубадури има императори, крале и аристократи редом с непознати творци, чието единствено богатство е поетическият им дар. Създавани на говоримия народен език, техните песни достигат до най-широка публика и поставят началото на новата европейска поезия.
Близо три десетилетия проф. Симеон Хаджикосев се занимава с изследване и превеждане на поезията на западноевропейските трубадури, наричани в Германия минезингери, а в Португалия жуграиш.
Изданието включва и антология със стихове на поети трубадури от различни страни – Бертран де Борн, Маркабрю, Бернарт де Вентадоур, Джираут де Борнел, Гауселм Файдит, Пейре Видал, графиня де Дие, Пейре Карденал, Валтер фон дер Фогелвайде, Танхойзер, Жуау де Гиляде и др.
Тази книга има дълга история. Основите й са положени през далечната 1979 г., когато като лектор по български език в един от университетите на френския град Лион, Симеон Хаджикосев започва да работи върху превода на португалска класическа поезия. През 1982 г. той се ориентира към проблематиката на куртоазната любов и лириката на трубадурите. През 1989 г. Симеон Хаджикосев защитава докторска дисертация, посветена на трубадурите - ”Провансалската лирика и нейното въздействие върху късносредновековната европейска поезия”. Междувременно съставя и превежда книга със стихове на провансалски поети. В началото на 2007 г. превежда стихове на най-знаменитите немски минезингери, за да се оформи напълно обемната поетическа антология, представяща трубадурската поезия в настоящата книга.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
