Разказите на Елин Пелин, въпреки убедителността си, са все пак кратките изражения на разочарованието от духа и устоите на времето, от социалния ред, от разбитата патриархална идилия и подмяната й с отношения на собственост и съперничество.
В сравнение с тях повестите му разгръщат тези теми и съответните мотиви на страданието и упадъка до мащабите на трагични вещания за свършека на красивия, хармонично свързан с природата живот на българина, за краха на родовите връзки и гибелта на патриархалното село, което за автора е органичното вместилище на всички човешки, битови и социални ценности.
В този смисъл повестите „Гераците" (1911) и “Земя" (1922) са емблематични и силно припокриващи се по съдържанието и внушението си текстове. Много са изприказваните от критици и изследователи приказки по повод на движещите тематични, идейни и сюжетни сили в тях (които впрочем са представителни и за голяма част от разказите му). Много е говорено за противопоставянето между града и селото в тези първи следосвобожденски десетилетия и за упадъка на патриархалното българско село; за налагането на новите, капиталистически в същността си социални отношения; за „частнособственическата страст", дошла да замени изначалната връзка със земята и естествената радост от труда.
Едва ли някой обаче казва това по-ясно, разбираемо и въздействащо от самия Елин Пелин.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
