ФИЛИП БЕСОН е роден на 29 януари 1967 г. в Барбезьо. Баща му е учител, а майка му секретарка на нотариус. Бъдещият писател завършва Висшия търговски институт в Руан. През 1989 г. се установява в Париж и започва работа като юрист и преподавател по социално право. През 1999 г. пише първия си роман “Когато мъжете ги няма”, издаден през 2001 г., за който получава наградата “Еманюел Роблес”, присъждана от Академия “Гонкур”. След два месеца излиза вторият му роман “Неговият брат”, номиниран за наградата “Фемина”. Патрис Шеро екранизира романа и филмът е удостоен със “Сребърна мечка” на Международния кинофестивал в Берлин през 2003 г. През 2002 г. Бесон публикува третия си роман и печели Grand Prix “RTL-Lire”. Същата година излиза и “Една италианска любов”, селекциониран за наградите “Гонкур” и “Медиси”. През 2004 г. е отпечатан романът “Последните дни”, приет особено радушно от критиците. Снимките на филма по него започват тази пролет. През 2005 г. публикува следващия си роман “Изоставяне”, а през 2006 г. – най-новото си произведение “Октомврийско дете”.
Книгите на Филип Бесон са преведи в много страни, а сега за първи път и българските читатели се запознават с известния френски писател.
“Една италианска любов” е необичайна любовна история с невероятен усет за абсурда и гротеската, които плавно, като френски филм, от само себе си разказват за прекрачването границата на сексуалността, самотата и живота. Стилистично елегантната, психологически изящната, оригинално композираната и отчасти дяволито разказана историята на една любовна връзка постепенно оформя триъгълник, който рефлектира в големите теми на истинската литература: живот и смърт, земно и нетленно, неразделните щастие и нещастие, физическа и емоционална любов, Аз и другите, смисъл и безсмислие на думите, морал и двойствен морал, живот и двойствен живот…
В романа повествованието се води от мисли, чувства, преживявания, съмнения като части от криминален пъзел, съставян от тримата главни герои: Лука, Анна и Лео. Шокиращото е, че разказът се подхваща от Лука, когато вече е мъртъв, удавил се в река Арно при неизвестни обстоятелства. Смъртта му поставя изненадващи въпросителни пред Анна: наистина ли е познавала мъжа, когото обича; кой е Лео, каква е била ролята му в живота на Лука; какво се крие зад красивото лице на доскоро неизвестния приятел?
Стилът на Филип Бесон е изящен, ясен, натрапчиво съвършен. Той е в състояние да преобрази един живот в съдба. Обикновените истории правят великите книги, а когато някоя иначе банална история е разказана от Филип Бесон, несъмнено един от най-добрите съвременни френски романисти, тя се превръща в антична трагедия и философска притча… Отвъд красотата на блестящия, фин и сдържан разказ, Филип Бесон анализира механизмите на любовта, привързаността, страстта. Къде е истината за любовта? Ами ако истината е само в думите? Колко жени ви дават всичките отговори и не ви задават никакви въпроси? Единствено в любовта не бива да задаваш въпроси, ако желаеш да получиш отговори – смята авторът.
Романът е наситен със силно напрежение. Лео и Анна не успяват да изяснят въпрос, който ги оставя завинаги сами на брега, в плен на угризенията, съжалението, съмнението и гнева. Защо, как се е удавил Лука? Самоубийство или злополука? Умрял е от любов, разочарование или заради лъжата? Читателят е привилегирован: той ще разбере, защото по-скоро преживява, отколкото чете.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
