През 1921 г. в Цюрих на немски език се появява първото по-голямо по обем и по значение съчинение на Карл Густав Юнг (1875-1961) “Психологически типове”. И въпреки вече познатите многобройни опити за класифициращи типологии на психологическите типове, на характерите и темпераментите, съчинението на Юнг с основание се възприема като едно от най-забележителните произведения, третиращи психическата феноменология - и не само през нашия век.
В “Психологически типове” сякаш се срещат, взаимодействат и взаимно се подпомагат двете главни традиции в изследването на човешката типология: естественонаучната (физиологическата) и философската (моралистичната).
Несъмнено на човешката природа Юнг гледа като лекар, психиатър и това го сближава с хипократово-галеновата традиция. Ако според Юнг основните психологически типове са два - екстравертен, насочения предимно навън, към другите, към нещата и към света, и интровертен, обърнатия предимно навътре, към себе си, затворения в аза, в неговите рефлексии и съзерцания, в екстравертния тип попадат сангвиниците и холериците, докато меланхолиците и флегматиците тегнат към интровертния тип.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
