Книгата ясно показва на читателя, че научните разкрития – които обикновено се представят в завършен вид - са предхождани от мъчителни лутания и погрешни оценки и заблуди. Колко време е трябвало само на човечеството да се освободи от представата, че Земята стои напълно неподвижна в пространството. Галилей казал, че законите за свободното падане, които днес ни се струват толкова лесно разбираеми, години наред са го водили към грешки. Колко трудно било само да се установи, че всички тела падат еднакво бързо, което противоречи на непосредствените ни възприятия. Днес ни разсмиват твърденията, че Земята в действителност била куха във вътрешността си. Но изтъкнати учени са били твърдо убедени в горното.
Кант застъпвал мнението, че на Слънцето непрестанно горял огън от сяра и въглища и затова бил много загрижен дали запасите от кислород са достатъчни. Колко дълго само се смятало, че чрез химически процес може да се произведе злато? Най-изтъкнати учени – не само алхимиците участвали в подобни експерименти. Великият Нютон, който днес е смятан за най-великия естественик наред с Айнщайн, често цели нощи се заключвал в лабораторията си, където заспивал от изтощение, при отчаяните си опити да получи злато.
Дори през двайсети век именит немски професор по физика смяташе, че е успял в това отношение.
С книгата си навлизам в част от научната история. Много по-привлекателно и вълнуващо е да се проследят лутанията, довели до разкрития, отколкото да се разглежда само резултатът.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
