Пробудено от случайната среща със сръбския военнопленник Иво Обретенович, неизживяното интимно чувство изправя Елисавета пред дилемата: да живее „свободно и щастливо" или да продължи живота си на „угнетена жена, чакаща настъпващата старост с безразлично отчаяние и тъга". Любовното чувство, за първи път истинско, упойващо силно, преодолява раздвоението. „Познала възраждащата магия на любовта", Елисавета й се отдава с решителността на човек, ликуващо намерил себе си.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
