"Почти природни истории" е романът, който отваря на Перучо вратите към международното признание, и е несъмнено най-емблематичната творба на автора, често поставян от критиците редом до Борхес, Лъвкрафт или Калвино.
Преведен на всички европейски езици, романът достига и до Америка, Япония и Китай.
В силно въздействаща симбиоза от историческа ерудиция и творческо въображение, Перучо разказва за перипетиите на Антони де Монтпалау, на фона на карлистката война и на стремежа му да покаже предимствата на науката пред най-абсурдните суеверия. Изследванията му върху "Авутарда хеминис" обаче го принуждават да преосмисли светогледа си.
Както пише Карлос Пухол в предговора към книгата, "Почти природни истории" е "възхвала на фантазията и на крилатите илюзии; бленувани истини, които притежават за читателя повече дълбочина, прелест и значение, отколкото може изобщо да си представи някой, който никога не е чел Перучо".
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|