Ерих Фром е блестящ философ, психоаналитик експериментатор, който с лекциите си, в търсене на истината и верността, прониква в пространството на ефекта от аналитичното лечение.
Посмъртно издадените текстове в този том нямат претенцията да са учебник по психоаналитична терапия, нито могат да служат като заместител на несъществуващото изложение на така наречената психоаналитична методика на Фром. Това, че Фром не написа учебник по психоаналитична терапия и не основа своя собствена терапевтична школа, не е някакво случайно съвпадение. Особената страна на неговия терапевтичен метод е в това, че той не може да бъде затворен в някаква „психоаналитична техника” и че психоаналитикът не може да се скрие зад „технологията” на съответната терапия.
Настоящото издание не е излагане на информация относно някаква психоаналитична техника - в действителност според възгледите на Фром и противно на претенциозните учебникарски твърдения за съществуването на една определена психоаналитична техника тук трябва да се изтъкне, че такова нещо не може да има. Все пак текстовете в този том дават информация относно Фром като терапевт и относно неговия начин за работа с психологическите страдания на хората от нашето време. Неговият терапевтичен метод се характеризира не с някакви разтеглени теории и абстракции, нито пък с диференциално-диагностични „изнасилвания” на „материала от пациента”, а по-скоро с неговата способност за индивидуално и независимо възприемане на основните проблеми на човека. Хуманистичният възглед на Фром характеризира всичките му идеи относно пациентите и относно това, как да се отнася с тях. На пациента се гледа не като на някаква противоположност, пациентът не е някакъв фундаментално различен човек. Между ана-лизатора и анализирания се долавя една дълбока солидарност...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
