Йордан Иовков,който достига сьвьршенството на белетрист в своите разкази, където пластически рисува образите на своето въображение, и в драмата успява да даде тези образи в действие, да ги оживи с най-незначителната
реплика, да ги направи дотолкова живи, че догато четеш
произведението, струва ти се, че всички герои, одухотворени със силата на магическото слоВо, те обграждат, физически те допират - и ти до болка остро чувстваш техните мьки, смееш се над тях или плачеш, презираш ги или обичаш, счуват ти се техните гласове - както с право бележи
по друг случай Горки, „Виждаш блясъка на радостта и влажната мъгла на скръбта в очите им, живееш с техния живот".
НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
