Илия Троянов е роден в България през 1965 г., семейството му емигрира през 1971 г. в Германия, където получава политическо убежище, израства в Кения, пише на немски език, през 1999 г. остава за пет години в Индия, живее в Германия, в Южна Африка, в Австрия. Не се е установил трайно на никое място.
През 1997 г. е отличен с литературната награда на издателство „Бертелсман“; получава наградата на името на фон Шамисо през 2000 г., става носител на наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата през 2006 г.; удостоен е с Берлинската награда за литература през 2007 г. Книгите му са превеждани във Великобритания, Испания, Норвегия, Полша, Франция.
Автор е на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „По пътя на Ганг“, „Събирачът на светове“, „Номад на четири континента“, „Щурият глобус“, Стичането. Пътят към всички култури“ (в съавторство с Ранджит Хоскоте).
Кучешки времена
В този литературен репортаж за България не става въпрос само за България, а за един от най-бурните и завладяващи епизоди на световната история. Това, което преди години ме накара да напиша тази книга, беше митът за революцията от 1989 г. Той се отнася за света между Берлин и Владивосток, сферата на влияние и власт на една могъща империя. Чрез примера на България исках да разбера какво се е случило през 1989 г. и в последвалите я години. В изпълнените с ентусиазъм есенни дни на 1989 г., в които народът развяваше по улиците флагове и знамена, свещи и плакати с убеждението, че е взел хода на историята в ръцете си и няма да го продаде на безценица, бяха създадени нови понятия: пурпурната революция, нежната революция, карамфиловата революция. Французите говорят за revolution négociée, Дарендорф създаде понятието рефолюция. Казано накратко, революция без революция или нека добавим още едно понятие: фиктивна, нагласена, менте революция.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
