Станислав Стратиев (1941-2000) е едно от най-значимите и популярни имена на българската литература през последните три десетилетия на XX век. Талантът му по един великолепен начин синтезира способността да изгражда човешкия персонаж, в който се оглеждат и архетипни модели на човешкото битие, и духът на времето с остро диагностично социално зрение, чувствително към обществените и човешките заболявания. Проницателно демистифицирайки социалните и народопсихологическите дефекти на българското общество и българина (в годините и на застойния тоталитарен социализъм, и на мъчително раждащата се от него „демокрация"), Станислав Стратиев винаги (макар и по различен начин) отстоява един хуманистичен идеал - неговата сатира е вик на болка в един „ сложен и двусмислен свят ", одухотвореният му лиризъм (пронизващ най-вече повествователната му проза) е израз на вярата в по-добър, по-справедлив и по-красив свят, чужда на всякакъв наивен социален или екзистенциален оптимизъм, сгърчваща се понякога в горчив социален сарказъм, но и оцветена с мъдра тъга от преходността на живота и носталгия по красотата.
Когато едно творчество е пръснато в няколко различни изкуства и жанрови области (белетристика и сатира, театрална- и кинодраматургия), каквото е творчеството на Станислав Стратиев, интерпретаторът е изкушен да го подрежда в „етапите" на някакво хронологическо развитие или по „лавиците " на различните изкуства и жанрове. По-склонен съм обаче да виждам Станислав-Стратиевото творчество не разделено на сектори по една времева линия или нарязано на парчета в някаква таксономична таблица, а като разрастване около съкровено художествено ядро, като радиален растеж, така както годишните кръгове в ствола на едно дърво.
Когато става дума за Стратиев, традиционно воюващите помежду си театрални критици изведнъж стават единни и без капчица завист признават, че това е най-ярката фигура в българския театър от втората половина на 20 век. Авторът на "Римска баня", "Сако от велур", "Максималистът" и много други е най-играният български автор в чужбина, като творбите му са преведени на почти всички европейски и световни езици. Първият том от луксозния двутомник с избрани произведения на Стратиев включва най-хубавите белетристични творби на писателя още от най-ранните му опити, та чак до последните му разкази и фейлетони, писани непосредствено преди преждевременната му кончина през 2000 г. Избрано. Белетристика" представя дебютната книга на Стратиев "Самотните вятърни мелници", трите повести "Дива патица между дърветата", "Кратко слънце" и "Диви пчели", най-добрите хумористични разкази и миниатюри от "Троянският кон" и повечето от последните му произведения.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
