Проблемите на българския град придобиха изключителна значимост за нашата хуманитаристика през втората половина на XX в., откогато датира целенасоченото му изследване от много науки. Етнографията е само една от тях. Първоначална цел на направлението „Етнография на съвременността" е да анализира промените в града, настъпили след Втората световна война. Много популярен на този етап е проблемът за преодоляване на различията между града и селото. С времето етнографската проблематика се обогатява чрез изследване ролята на града за формирането на националната ни култура. В последно време градската култура на българина е в центъра на изследователския интерес. Настоящото изследване продължи търсенията в очертаната вече насока, като съсредоточи вниманието си върху няколко знакови за българските условия институции от традиционен (църквата) и нов тип (читалище, театър, земляческа организация, партия, обществено движение) с оглед на ролята им за формиране на българска култура от градски тип. Дейността на тези институции е проследена в развитие чрез резултати в сферата на култовата архитектура и мястото й в градската среда, новите форми на гражданско общество и празничността. Изследването е предназначено за научни работници, студенти, представители на културната общественост, както и за по-широк кръг от читатели, които искат да опознаят българската култура откъм нейните малко познати страни.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
