Настоящият труд представлява един нов поглед върху развитието на българската архитектура през Средновековието, който не се занимава с типологията, а главно с движението на художествените идеи и техните носители - архитекти, строители и декоратори.
В него се проследяват корените на явленията, започвайки от културите на прабългари, славяни и завареното от тях балканско население, за да се стигне до възникването и развитието на уникалната архитектура на Първото българско царство и на живописния стил. Разглеждано е и движението на българските строители и декоратори из Балканския полуостров извън българските земи - Византия, Сърбия, Влахия, а също така и в Русия, Полша, Унгария, вследствие на което живописният стил прониква в архитектурата на тези страни.
Книгата представлява интерес не само за специалистите историци, изкуствоведи и архитекти, но и за широк кръг ценители на българската архитектура и художествено изкуство.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
