Пол Теру ни повежда на едно грандиозно странстване из Азия, като разкрива магията на Изтока в цялата му загадъчност, пъстрота и многообразие. Стъпка по стъпка и дума по дума пътешественикът е винаги сред народа, сред обикновените хора, и се впуска заедно с тях през ежедневието им – в задушни влакове, раздрънкани автобуси, съмнителни таксита или пеш, със затънали в калта ходила. Така и ние се сблъскваме от близо с несигурните стъпки на Източна Европа след продължителни години на комунистическо управление, с разтърсваната от напрежения, но процъфтяваща Турция, прекосяваме Кавказ и достигаме Грузия, съпреживявайки неувереното ѝ завръщане към феодализма, докато съседен Азербайджан се наслаждава на подхранвания от нефтените находища капитализъм. Пристъпваме през рая на Северен Тайланд, но и през разрухата и трагедията в Шри Ланка след опустошителното цунами от 2004 г. Срещаме се с бедността на Мианмар, сексуалната експлоатация на малолетни в Сингапур, зверствата на червените кхмери в Камбоджа, със снежния покой на японския северен остров Хокайдо. А по пътя ни очакват както срещи с литературни знаменитости като Орхан Памук, сър Артър Кларк и Харуки Мураками, така и едноседмичен запой по Транссибирската железница.
Трийсет години след епичното пътешествие, описано на страниците на превърналата се вече в класика творба „С призрачния влак през Ориента“, най-успешният автор на пътеписи в света изминава отново близо 45 000 километра, прекосявайки Източна Европа, Централна Азия, Индийския полуостров, Япония и Сибир.
Преди няколко десетилетия със своя разказ за голямото пътуване с влак из Азия Пол Теру буквално постави основите на съвременния пътепис. Трийсет години по-късно описаният от него свят е преживял разтърсващи промени. Съветският съюз се разпадна, а Китай бележи възход; Индия процъфтява, докато Бирма се задушава под управлението на диктаторски режим; Виетнам се радва на просперитет след хаоса, който американците създадоха там по време на предишното посещение на Теру. И никой не е в състояние да улови по-добре тъканта, гледките, ароматите и звуците на този променящ се пейзаж от Пол Теру.
Неговата одисея го превежда през Източна Европа, все още изтрезняваща от годините на комунистическо управление, през разтърсваната от напрежения, но радваща се на благополучие Турция, към Кавказ, където Грузия куцука назад към феодализма, докато съседен Азербайджан се наслаждава на подхранвания от нефтените находища капитализъм. Теру описва тези свидетелства от първа ръка, пътувайки също като местните жители – в задушни влакове, раздрънкани автобуси, съмнителни таксита или пеш, със затънали в калта ходила, – натъквайки се на уникални приключения: от срещите с литературни знаменитости (като спаринга с проницателния Нобелов лауреат Орхан Памук) до такива с разпуснати спътници (като изтърпяването на едноседмичен запой по Транссибирската железница). И навсякъде, където отиде, благодарение на ненаситното си любопитство и безпогрешен усет за детайла, той не престава да се вдъхновява, просвещава, образова и забавлява.
Пол Теру е американски пътешественик и писател, роден в Медфорд, Масачусетс, през 1941 г. Публикува първия си роман, „Уолдо”, през 1967 г. Автор е на романите „Брегът на комарите”, „Моята тайна история”, „Другият ми живот”, „Коулун Тонг”, „Ослепителна светлина”, а съвсем наскоро издаде и романа „Сюитата „Елефанта”. Сред най-известните му пътеписи се открояват „На гърба на железния петел”, „Големият влаков базар”, „Старият патагонски експрес”, „Маниак на тема чист въздух” и „Сафари „Черна звезда”. Участвал е в съставянето на сборника „Най-добрите американски пътеписи” и сътрудничи на различни списания като „Ню Йоркър” и други. Дели времето си между Хаваи и Кейп Код.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
