Нека ми бъде простено, но не бих започнал литературната анкета с Леда Милева с традиционните встъпителни изречения. Разговорите с нея ме върнаха към отшумелите детски години, когато с вълнение отварях страниците на „Зайченцето бяло", „Работна мецана", „Златоперко" и колко още други, превърнали се в мой личен празник. Тогава за нас Леда Милева не беше изтъкната преводачка, постоянна представителка на България при ЮНЕСКО, а част от детството ни, едва ли не синоним на детска поезия. Някак си е много трудно, много студено да си представя себе си и своите връстници без омайното слово на нейните стихове, приказки и пиеси.
Затова, когато в началото на 1998 г. проф. Иван Сарандев ми подсказа идеята за възможна анкета с нея - част от известната поредица на Института за литература при БАН „Литературни анкети" - бях едновременно смутен и радостен. Възможността да работя с Леда Милева ми изглеждаше колкото привлекателна, толкова и трудна. Сега, когато анкетата е завършена, виждам, че съм преминал през различни етапи, преодолявайки множество съмнения относно композицията, воденето на разговорите и характера на общуването.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
