Това е книга, която ще ви държи в плен до последната си страница като криминално четиво, въпреки че убиецът през цялото време е известен.
„Последният крал на Шотландия“ е най-популярният политически трилър на прочутия автор на трилъри Джайлс Фодън. Фодън е израснал в Африка точно в годините, които описва в романа, и познава не само историята на Уганда, но и нейната топография, флора и фауна, нейните митове и легенди, нейния дух, а времето, през което е работил като журналист (бил е редактор в Медиа Уик и „Гардиън“), добавя политическа острота и аналитичност на повествованието. Поведението на диктатора Иди Амин и годините, в които е тероризирал населението на Уганда, без съмнение са интересен обект на описание, но Фодън намира друг психологически похват, за да ни „вкара“ в тази толкова чужда за нас реалност – той ни разказва историята през погледа на ирландския лекар Никълъс Гаригън – млад, симпатичен, наивен, често нерешителен и колеблив, който не може да устои на чара на диктатора и се сближава с него, въпреки очевидните доказателства за неговата корумпираност и престъпления. Това сближаване е колебливо като самия Гаригън, неясно за самия него, много често в пълно противоречие с човешките му принципи, а читателят през цялото време се опитва да открие мотивите за действията му. За сметка на емоционалната си сдържаност ирландският лекар разказвач удивлява с невероятната си наблюдателност към околния свят и усет към детайла. Благодарение на това тази част на Африка и времето на диктаторския режим на Иди Амин оживяват с такава яркост и плътност на описанието, че на моменти ще ви се струва, че сте се телепортирали във времето и пространството и сте станали част от историята.
Забележителен политически трилър.
ДЖАЙЛС ФОДЪН е роден в Уоруикшър, Англия, през 1967 година. Когато е на пет години, семейството му се премества в Африка, където живее в различни страни (включително Уганда) до 1993 година.
Освен наградата за дебютен роман „Уитбред“ през 1998 г.,
романът „Последния крал на Шотландия“ печели и наградата „Съмърсет Моъм“, наградата „Бети Траск“,
и наградата „Уинифред Холтби“.
Вторият роман на Джайлс Фодън Ladysmith (1999) получава хвалебствени отзиви от „Таймс“ и е определен от изданието като „чудесна старомодна приключенска история, увлекателен разказ за един исторически период“.
Последният му роман Zanzibar (2002) е определен от списание „Ню стейтсман“ като „вълнуващо четиво, в което Уилбър Смит (автор на исторически романи от Южна Африка) се среща с Уилям Бойд (шотландски писател и сценарист) в топлите морета и наситения с аромат на подправки въздух на Занзибар
„Централна фигура, а до голяма степен и герой на този мощен дебютен роман е Иди Амин… Фодън прави мрачно, а често и комично описание на една страна, където „Господ не шофира“, в един великолепен дебютен роман, който доказва, че той е автор с изключителна инвенция и бъдеще.“ Пол Пикеринг, „Индипендънт“
„Шокиращо сюрреалистичният суров материал, от който е изграден характерът на Иди Амин, е втъкан комплексно в тъканта на романа. Амин на Фодън не е просто чудовище, той е по мистериозен начин трогателен и почти привлекателен, дори когато показва гордо замразената отрязана глава на един архиепископ. Това е истински полет на въображението.“ Маги Джи, „Дейли Телеграф“
„Иди на Фодън е смайващо интересно творение. Той достига мащаба на „лукавия блясък“ на деспота.“ Пол Бейли, „Обзървър“
Той беше изпълнен с твърде много противоречия, точно както съзнанието ми е изпълнено с неговия образ, дори днес. Представям си го седнал в кресло в блестящата си синя униформа от военната авиация няколко седмици по-късно, с кръстосани крака и бастун върху коленете. Върху раменете му беше преметната широка лента с обичайната гъста редица медали върху гърдите. Единият беше Кръст Виктория, изработен по поръчка на Амин от „Спинкс“, лондонските бижутери, само дето на него пишеше „Победен кръст“. Или как вдига наздравица на поредния банкет и как се разхожда по улиците, заобиколен от свитата си. Представям си го как протяга ръка, за да потупа по рамото огромна бронзова статуя на самия себе си. Той, облечен в английски костюм от три части, как поздравява представителите на бизнеса. Амин в тога и с академична шапка с пискюл по време на реч в качеството му на ръководител на департамента по политически науки в университета. Как седи край басейн и как пали цигара на придружаващата го млада жена. Как инспектира парк от черни автомобили Мерцедес-Бенц. Той с Кенята, с Ясер Арафат, с Мобуту. Как танцува военен танц с копие в ръка. Как показва на гостуващи знаменитости ескадрила с изтребители МиГ в Ентебе. Амин с Фидел Кастро, с Курт Валдхайм, с Тито. Със семейството си: синовете – малкият Макларен, Маккензи, Кембъл, Муанга или Мозес, облечени в камуфлажни дрехи като баща си; съпругите по реда, в който се появяват на сцената, а после изпадат в немилост. Той (отново) с Муанга, как се преструва че се цели в момчето с пистолет играчка. Момчето, също с пистолет играчка в ръка, но насочен към пода, а детето се колебае какво да направи. Амин, намръщен, смеещ се, със стиснат юмрук пред устата.
Той с бебе в ръце.
Как кара джип сред ликуваща тълпа.
Амин сам.
Амин и аз.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
