Каква е рецептата за нормалност и щастие – любящ съпруг и дете, солидно образование, хубава работа и жилище в голям град, живот като от наръчник със съвети или лъскави списания? Всичко това героинята от „Дребните шемети на всекидневието“ го има и въпреки това не е щастлива. Защо? Кое е това, което не й стига и което я кара вместо да се носи безгрижно по течението, да се рее без посока, без да може да контролира собствения си живот? Може би просто е незряла, а може би е истеричка или побъркана? А може би границата между „нормата“ и неприспособеността или болестта не е неопределима пропаст, а само малка пукнатина, която лесно можеш да прескочиш?
„Дребните шемети на всекидневието“ е роман за тези, които търсят в литературата разказ за женския опит в цялата му сложност, жестокост и красота, разказ, лишен от кокетността и хепиенда на лустрото, така характерни за масовата литература.
„Силна книга за всички, които са по-чувствителни и които животът наранява повече.“ – Роман Куркевич, „Впрост“
„Собствената депресия е интересна, чуждите – обикновено създават проблеми и предизвикват притеснения. Но „Дребните шемети на всекидневието“ е може би най-вълнуващата книга за депресията, до която съм се докосвала.“ – Кинга Дунин
„Това описание на изпадане в депресия и след това на „изплуване“ е разтърсващо, но и литературно правдиво.“ – Юстина Соболевска, „Политика“
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
