Всеотдайно внимание към малките неща, пълноценно потапяне в радостта и в тъгата, наслада от гледките – в новата книга на Мария Донева. Чисти стихотворения, които търсят близостта на читателя и му носят даровете си – музикално слово, красиви образи и дълбоката, спокойна увереност, че надежда има.
***
Една малка любов във леглото се сгушила,
лавандула цъфтяла и тя я подушила,
едно крайче от слънце като зъб се подавало,
ромоляли щурци и почти се смрачавало.
Любовта била радост, смях и жестове мили,
непризната все още от великите сили,
а денят й бил кратък. Тя мълчала. Притихнала.
Нещо се замечтала, нещо се поусмихнала.
Кръг от чаша разлята – нейната територия.
Тя си нямала още нито път, ни история,
даже ясни желания не била си избрала.
Тя била като капка, съвършена и цяла.
Една малка любов, кротка, с пръсти изстинали.
Ще остане ли тук? Ще боли ли? Ще мине ли?
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
