Датата 6 октомври 1014 г. е сред най-ярките знаци на онази драматична и героична епоха, която с право e наричана „Българската епопея“. Дори още по-точно – „Векът на цар Самуил“! Паралелът с прочутия „век“ на цар Симеон не е случаен, а и времето, чието олицетворение е Самуил, обхваща повече от едно столетие: от излизането му на историческата сцена през 969–976 г., през изпълнения с бурни събития негов живот, чак до големите въстания на Петър Делян (1040–1041) и Георги Войтех (1072)...
Освен с цар Самуил, годините и десетилетията на непримирима борба с византийското завоевание книгата ни среща и с истинско съзвездие от видни личности – Самуиловите братя Давид, Мойсей и Арон, неговите наследници на престола Гаврил Радомир, Иван Владислав и Пресиан II, предишните български царе Петър, Борис II и Роман, болярите и военачалниците Кракра, Драгшан, Драгомъж, Ивац, Елемаг, Николица, Гавра, кавхан Дометиан и много други представители на един политически елит, какъвто, уви, се среща рядко в многовековната ни история.
Нека припомним и казаното от световноизвестния британски историк Стивън Рънсиман:
Макар че понякога ликът на България се засенчва от облаци, тя може да бъде горда със своята история. Първата българска империя ѝ е завещала славни спомени. Нейният величествен път се губи в мрака на далечни времена, минавайки през Самуил и неговия кипящ от страсти двор край планинските езера на Македония, през Симеон на златния му трон; през Борис, който излязъл пред озарения си от сияние дворец, заобиколен от ангели; през Крум, който вдигал наздравици към своите боляри с черепа на един император; през Тервел, влязъл в Константинопол редом с друг император; през Аспарух и братята му и техния баща, кан Кубрат...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
