Аз, Хасан Хаджи, второто от шест деца, съм роден над ресторанта на дядо ми на „Напеан Сий Роуд“ в някогашен Западен
Бомбай, двайсет години преди големият град да бъде преименуван на Мумбай. Подозирам, че съдбата ми е била предначертана от самото начало, тъй като първото ми сетивно усещане беше уханието на мачли ка салан (пикантно къри с риба), което се процеждаше през гредореда до бебешкото креватче в стаята на родителите ми над ресторанта. И до ден-днешен си спомням това чувство – бебешкото ми лице е притиснато до студените пръчки на креватчето, а носът ми се опитва да стигне възможно най-далеч, за да изследва преплитащите се из въздуха миризми на кардамон, рибешки глави и палмово масло, които още в тази ранна възраст ми подсказват, че свободният свят отвън очаква да открия и вкуся несметните му богатства. Вкусен и ароматен разказ за млад индиец, който заминава за Париж, за да стане майстор-готвач с три звезди „Мишлен“. Роден над скромния ресторант на дядо си в Мумбай, Хасан Хаджи от най-ранно детство възприема света чрез упойващия мирис на пикантно рибено къри и люта супа от агнешки крачета. Ала когато нещастието прогонва шумното семейство на Хасан от Индия в Люмиер, градче, сгушено във Френските Алпи, фамилията отваря собствен ресторант в близост до старомодно френско заведение. Семейство Хаджи донася в затънтеното градче подправките и уханията на Индия. Това променя живота на ексцентричните местни жители и води до куп забавни случки.
„На един черпак разстояние“ е разказ за тридесетте метра, които отделят новата индийска кухня от традиционната френска – разстояние, което като море разделя различни култури и народи от техните вкусове и желания. Ричард Морей е създал жив и пленителен разказ за семейството, националността, предразсъдъците и неизбежността на съдбата.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
