Съществуват ли мигове на малки радости? Как да наречем тези наситени и бързо отлитащи удоволствия, които в един миг се появяват в ежедневието ни като пламъче на кибритена клечка. Чрез кратки мисли, проблясващи като мълнии, разкази, остри критики и истории, Франческо Пиколо изгражда своя малко коварен и очарователен каталог на веселите моменти в живота.
За всички любители на Жорж Перек и неумолимите закони на Мърфи, но с точното, чисто италианско чувство за забавление – Франческо Пиколо разголва с безмилостен хумор удоволствията, които човек не споделя, слабостите, за които рано или късно всички ние трябва да си дадем сметка.
Миговете на малките радости са около нас и могат да ни накарат да си отворим очите за неща, за които преди това не сме се и замисляли.
Франческо Пиколо е роден в Казерта през 1964 година. Пише романи и сценарии за филми, участва като съавтор на телевизионни предавания, сътрудничи на списания и ежедневници. Автор е на романите и сборниците с разкази: Западно алегро, Ако съм бил там, съм спал,Несъвършеното време, Безгрижната Италия и Разделянето на мъжкия. За книгата Разкази за първородни и единствени синовеполучава литературните награди Джузепе Берто и Пиеро Киара. Автор е на сценариите: Името ми е Танино,Където и да си, Кайманът, Дори не и в мечтите, Спокоен хаос, Дни и облаци и Абемус Папа.
Понастоящем живее в Рим и ръководи лаборатория за сценарии.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
