Топал е хром, застаряващ кърпач на обуща, опак и цапнат в устата мъж. Той се бори да свърже двата края и да осигури прехрана за жена си, двама синове, дъщеря и три внучета. Но когато на неговата улица се настанява друг обущар, бизнесът му съвсем запада. Като капак на всичко, най-големият син Мехмет остава без работа. Търговията в скромното дюкянче не може да изхрани девет гърла.
Беднотията и отчаянието изправят баща срещу синове, домът е разкъсан от скандали. Така се стига до решението семейството да замине и да се захване с бране на памук. Мечтата им е, когато се завърнат, да си наемат по-хубав дюкян и вместо да кърпят обувки, да започнат да ги произвеждат...
Но брането на памук не е лесна работа. Очакват ги болести, беди и глад. Изглежда сякаш всичко е загубено и вече няма надежда...
***
Действието в романа се развива през 40-те години на миналия век – ранните години на Турската република, период, на огромна културна и икономическа промяна. По онова време Адана прави своя болезнен преход от земеделие към индустриализация. Романът описва ситуация на остра социална дезинтеграция, разкрива другото лице на модернизацията и раждането на нова класа от обеднели и безработни. Обществото е в шок от дълбоките промени, засягащи всичко – от работата до обществените ценности.
"Кърпачът и неговите синове” е един епизод от живота, в който възгледите и нравите на старото и новото, на прогресивното и регресивното са в конфликт... Човешките същества, от която и да е религия, цвят или раса, какъвто и език да говорят, където и да живеят на тази земя, всички се борят за по-щастлив живот."
Орхан Кемал
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
