Принудени от обстоятелствата, Алексей Карташ и Маша Топтунова се заемат със задача, възложена им от тайните служби. Заданието е наглед приятно и неангажиращо – да заминат за Петербург, където да се настанят в шикозен хотел, да посещават в уречен час баровски заведения и купони, да се обаждат по телефона…
Но един ден Алексей Карташ осъмва с два трупа до себе си, а върху оръжието, с което е извършено престъплението, са открити неговите отпечатъци. В резултат на това е затворен в прочутия петербургски затвор „Кръстовете”. Там, зад решетките, над живота му надвисва смъртна опасност, сякаш всички – ченгета, престъпници и олигарси, тайни и явни служби – са се обединили срещу него.
За да проумее какво точно се случва, ще се опитат да му помогнат тримата му печени съкилийници, които имат не само завиден „стаж” в „Кръстовете”, но и непрекъсната връзка с външния свят.
Това е най-новият роман на Александър Бушков, майстор на криминалния жанр и един от най-популярните руски писатели днес.
Крайбрежната петербургска улица „Арсенална” № 7. Там се намират прочутите „Кръстове”. Или „Академията”, казано на пандизчийски жаргон. Това е следствен арест № 1. Комплексът е построен от тъмночервени тухли, обграден с тухлена стена със същия оттенък и се намира на Виборгската страна на Нева, на самия бряг. Наричат го „Кръстовете”, защото погледнати отгоре, двата четириетажни корпуса са построени във формата на гръцки кръстове, сиреч с равни краища. За архитекта на „Кръстовете”, Антоний Томишко, съществува следната легенда – че след като строителството приключило, той отишъл при царя и, обърквайки думите от вълнение, казал: „Ваше величество, построих затвор за вас...” „Така ли? – навъсило се Нашето величество. – А не, братко, не си го построил за мен, измайсторил си пандиз за себе си...” И тикнал архитекта в една тайна единична килия (между другото, по това време всички килии в „Кръстовете” били единични). И Антоний умрял там, зазидан жив. Говори се още, че тази килия до ден днешен не е открита, но тя съществува някъде на тази територия, а гадният призрак на онзи нещастник броди нощем по коридорите, пък и... На това място са лежали Троцки, Керенски и бащата на Набоков, Малевич, Заболоцки и Лев Гумильов, Женов, Бродски, Олег Григориев... А сега и името на Алексей Карташ – главният герой на Бушков ще бъде записано в книгата на пребивавалите тук...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
