Тази книга е съставена от кратки текстове, обединени тематично в три части. С „анализ” на реклами се занимава първата част на книгата, наречена "Размисли и реклами". Всъщност това са брилянтни пародии и остроумен коментар на рекламите, които често стават смешни в стремежа си да направят впечатление и да изпъкнат сред другите реклами. Разказвачът стига до извода, че рекламистите мислят потребителите за идиоти и в повечето случаи са прави. Затова той, като най-големия идиот сред тях, се наема с трудната задача да разтълкува пред себеподобните си посланията на рекламите.
Втората част е озаглавена "Ъплоуднати постинги за делитване", което е и заглавието на блога Sulla.bg. В нея са отпечатани текстове, които не са за реклами, но са в същия духовит стил като „Размислите” и са написани с тънка ирония, която заслужено ги нарежда сред образците на нонсенса. Обект на добродушен присмех са както редица реални български общественици, назовани поименно, така и представители на световните професионални активисти с тяхната омраза към пластмасовите бутилки и светнатите крушки. Ъплоуднатите постинги се занимават с широк кръг от теми, като се започне от живота, здравето и числовата парадигматичност на имената, мине се през свинския грип и се стигне до досиетата „Игрек” и истината за извънземното присъствие на планетата ни.
Третата част "Алкохол", е по-особена. Формално текстовете в нея са анонимни, макар всички да знаят, че не са. Иван Стамболов никога не е потвърдил, нито ще потвърди, че е автор на „Алкохол” и на случките с впиянчените бонвивани, което обаче не му пречи да присвои текстовете и да ги публикува в „Сула в огледалния свят”. Разкази за кротки оргии в постоянна мъжка компания, всеки от тях поставя някакъв злободневен проблем и го коментира от крайно осъдителна позиция, скандализирайки обществения морал. Накрая обаче чувството, с което читателят остава към героите, не е гняв и омраза, а симпатия. „Алкохол” има свой самостоятелен фен клуб във Фейсбук, а героите на разказите, всички до един действителни личности, редовно се събират на клубни сбирки, където се раждат голяма част от сюжетите и идеите.
Това, което най-липсва на днешната действителност е иронията. Нивото на меланхолия нараства пропорционално на лошите кредити. С олекването на ценните книги панически нараства търсенето на „истински ценности” или както ги наричат още „исконни ценности” и кой знае защо хуморът отсъства от списъка. Светът се приготвя за края на света и не му е до смях. В този унил контекст, населен с нервни брокери на надежда, текстовете на Иван Стамболов не само не губят от стойността си, но прибавят и нова. Заченати в първичния бульон на блогосферата, те постепенно еволюират и се интегрират в един все по-сложен организъм, с органична концепция и замисъл, какъвто е книгата. Тази книга говори на читателя с гласа на здравия разум, който е другото име на скепсиса и иронията и може би затова също отсъства от списъка на „ценностите”, които се опитват да ни пробутат в последния момент. Защото неизменно подбива цената им. Иван Стамболов се гаври успешно, както с предлагането, така и с търсенето. С вещината и опита на insider, той деконструира пространството на маркетинга и рекламата, за да отвори място за нормалността, каквото и да означава това. Прави го безкомпромисно, понякога малко грубо, но винаги талантливо.
Алек Попов
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
