Това е разказ за срамните дни в новата история на Турция…
Годините на Втората световна война…
С въвеждането на Имуществения данък, аристокрацията на Истанбул е унищожена и мястото й заемат новобогаташите от Анадол. Сменят се не само собствениците, но и ценностната система. Хиляди гърци, арменци, евреи, турци – цветът на Истанбул, са изпратени на заточение в Ашкале… Ибрахим Фуат бей, завръщайки се, и слизайки на гарата Хайдар паша в Истанбул, за да си купи билет за корабчето, което ще ги откара на отсрещния бряг, е принуден да поиска пари на заем от едно дете, продаващо симити….
Млади, красиви, недокоснати момичета, вдовици, видели богатство и положение, останали без средства, подобно на проститутките средна ръка излезли за продан по бляскавите салони в Тарлабашъ и Фирузаг… Драмата на стотици семейства, разпилени, подобно на диамантите от скъсаната огърлица на г-жа Салкъм…
„Повечето от тези хора бях виждал като дете в кантората на баща ми…” – разказва авторът.
Четейки тази книга, понякога ще изпитате гняв, друг път – безпомощност до сълзи, но повечето пъти – мъка и печал…
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
