„ ...Непреднамерена елегантност и стаяваща се между епизодите поетичност. Разкази за страха, за самотата, извън която човекът изглежда не може да съществува. Тези разкази поставят най-сложния въпрос: от какво е съставен аз-ът?
...Спомени и телесна сетивност, детски преживявания и театър на половете. Едно силно усещане за накърненост трайно се наслоява: кракът го няма, родителят го няма, нещо ценно от миналото го няма...
Човекът в тези разкази е разпилян в поредица от бълнувания и травми.”
Борис Минков
Петър Денчев е роден през 1986 г. във Варна. Завършил е режисура за драматичен театър в НАТФИЗ, София. Автор на къси разкази, публикации в различни списания и вестници („Алтера”, „Капитал Light”, “ЛИК”, „Култура” и др.) и на романа „Тъй както мъж целува жена, която обича” ( Награда за нов български роман „Развитие”, 2007). Има различни награди от конкурси за поезия и проза – „Алтера”, „Веселин Ханчев”, „Южна пролет”. Негови учебни спектакли са гостували на театралните фестивали „Варненско лято”, „Славия” – Белград, „Скена ЪП!” – Прищина. През 2010 г. се дипломира със спектакъла „Слугините” по Жьоне, а през 2011 г. е неговият дебют с „Жената от миналото” от Роланд Шимелпфениг в театър „К.Величков”, Пазарджик.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
