Имотна, приличаща на източна статуетка, Анна Орозова без да се крие ходи в ателието на художника Иван
Милев. Подир нея слугинята носи кошници с храна и вино, които след това връща празни или поне така изглеждат. Защото са напълнени с мълвата, която вече се носи из
градеца К. Мълвата, разбира се, според най-добрите
традиции на градеца е украсена с барокови подробности и детайли, за радост на бедни и богати.
И двамата са аргонавти, но от различни експедиции, докоснали се на случаен сал сред океана, мокри,
пълни със страх и ужас... Двама аргонавти, които търсят едно и също Златно руно, за да получат различни
неща... Моделът и неговият Художник имат достатъчно
инстинкт и опит, за да разберат, че бъдещето по-скоро
е заредено с едно тяхно отсъствие.
Иван Милев знае, че ще нарисува жената на българския цар Аспарух. И ще нарисува големи египетски
очи, със смарагдов цвят, лице, обкръжено от византийски мозайки - онази Ахинора, обозначена с най-
печалната година в новата българска история: 1925-а.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
