Прелиствам многобройните
книги, които съм получавал през
годините, върху първата страница на които
авторите са написали поне по два-три реда, преди
да «оставят своя „саморъчен
подпис"
Образите им сякаш оживяват пред очите ми. В няколкото фрази се крие частица от
най-характерното за тези личности: чувствителност, мисловност, светоусещане. Те без
друго „издават" и взаимоотношенията между автор и адресат. тъп като най-конкретен е поводът за изписването на
немногословнот послание.
Категоричната „яснота" на автографа се допълва от датата, кога точно се е състояло или предстои да се извърши оп-
ределено събитие. Но изписаните дни, месеци и години като
че ли говорят н за нето друго: за времената, когато е било
осъществено, за цялостната атмосфера около нас - духовна
иматериална. Чрез тях оживяват и други хора, с които сме
общували по същото време. Възкръсват, скрити някъде дълбоко из „чекмеджетата" на паметта, отдавна забравени събития: лични, семейни, обществено-политически...
Общуването с високоинтелигентни надарени личности,
чиито професии са отдалечени от театъра, извънредно много
са ме обогатявали. Разкривали са ми светове, които неусетно
съм успявал да използвам в професионалните си търсения.
Бих искал да кажа на всички тях. че благодарение и на техните автографи моята САМОТА не се превръща в САМОТНОСТ!
БЛАГОДАРЯ, че ви има. скъпи мои „идайници".
Проф. д.изк. Петър Петров
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
