Теорията за еволюцията и “науката за душата” нямат нищо общо помежду си. В първата няма нищо психично, във втората няма нищо еволюционно. И двете по свой начин се опитват да кажат нещо за “човешката природа”, но и досега постиженията им са скромни. И двете се стремят да бъдат максимално обективни, използвайки логиката на нормалността. Нормалността обаче не се интересува от природата на човека и избягва да “рови” в нея, а се интересува от себе си, като се търси и намира в “обективните факти”. Тя изпитва неприязън, отвращение, дори страх от ненормалността, което за пореден път показва, че нормалността не е нищо друго освен средство за прикриване на… човешката природа. Като колективно споразумение за прикриване, самата тя (нормалността) се нуждае от обяснение. Така се появи психологията на нормалността с неясното намерение да обяснява ненормалното. По този повод Мишел Фуко се изказва много точно и ясно: “Психологията никога не ще може да изкаже истината за лудостта, защото лудостта държи истината за психологията”. Нещо повече, лудостта не само държи истината за психологията, тя държи истината за човешката еволюция. Ето защо единственият, който може да даде що-годе задоволителен отговор на въпроса какво се крие зад колективната нормалност на хората, е еволюционната “лудост” на нашите предшественици.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
