Както пише самата авторка за този свой роман, "това е разказ за двама души – мъж и жена, които се обичат до полуда и по този начин се спасяват от една страшна история. Отдавна я нося в паметта си и я съхранявам, за да не я увреди времето, но чак сега мога да я разкажа. Правя го заради тях и заради другите, които ми повериха живота си, за да не го отвее вятърът..." Книгата е писана по време на принудителното изгнание на Исабел Алиенде във Венецуела и любовта между Ирене и Франсиско е страстна апология на вярата, свободата и човешкото достойнство.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
