През август 1997 г. имах късмета да се запозная с един изключително интересен човек, който с професионален усет подуши у мен писателя, следователно внимателния слушател.
Новият ми познат беше частен детектив, наеман от много богати хора, които се пазят от каквото и да било разгласяване не само на резултатите от разследването, но и на самото престъпление, което се е случило в дома им.
Без да назовава имена - по съвсем обясними причини, - моят кримски познат ми разказа много истории, в чиято реалност ми бе трудно да повярвам. От една страна, съзнанието ми не откриваше в тях никакви логически противоречия; съвсем естествени изглеждаха и мотивировките на всички чудовищни постъпки. От друга страна, обзелите ме чувства бяха взаимноизключващи се: едновременно омерзение към този ужасен свят и жал към обитателите му.
Трябва специално да отбележа, че практически всички разказани ми истории за падения, предателства и нечувана жестокост са останали неразкрити, макар че детективът, след скрупульозно проучване на всички факти, бе изяснявал за себе си цялата истина до най-нищожните подробности...
Владимир Тучков
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
