Санкт Петербург... Град, възправил се от лепкавата кал на балтийските блата, от девствената пустош на делтата на Нева. Град, пробил ниското северно небе. Град, заблестял с благородните очертания на руския барок, с извитите си мостове, със Зимния дворец, с иглата на Адмиралтейството, с ростралните колони пред Борсата, с Александровия стълб, с несравнимия „Меден конник" - паметник на Петър!.
Град, познал велики радости и велики страдания. Град, лоно на велики поети и писатели, велики архитекти, балетисти, артисти, художници и учени. Град, утроба на велики престъпници и диктатори.
Град, построен с поетичен размах, с божествено вдъхновение. Град, легнал върху костите на милиони човешки същества.
Град, с чийто шеметен полет на духа, с чиято бездна на падение не може да се сравни никой друг на света.
Градът на Пушкин, Достоевски, Гогол, Тургенев, Блок, Цветаева, Ахматова, Мережковски, Горки, Маяковски, Гумильов, Дягилев, Шагал, Кандински, Малевич, Менделеев, Ломоносов, Шостакович....
Градът на Октомврийската революция...
За този град и за неговите обитатели е настоящият разказ.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
