В "Наследството на Давид Рам" Дан Андершон е пламенна личност,
изгаряща в собствения си огън. Той търси истината във философията,
науката и религията, като през цялото време се вслушва в тихата музика, която звучи в душата му.
Изпълнен е с безкрайна жалост към всички страдащи създания и посочва извора на любовта, онзи неизчерпаем извор, от който блика цялата истинска красота.
"Той изчезна като метеор, само гласът му остана след него.
Колко сив, колко тъжен стана Стокхолм, когато Дан го напусна!"
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|