Тази книга отключва рамките на българската литература и надниква в механизмите й. Тя посочва съзнателните и несъзнателни митове, насаждани с поколения, и ги разглобява на части. Влиза в работилницата, където се коват националните литературни стойности, и излиза оттам с ксерокопие на вътрешния технологически наръчник под мишница.
Това не е книга за литературата каквато ни се иска да бъде. Това е книга за литературата каквато можем да се боим, че е – ако разгледаме по-внимателно фактите.
“За рамките на литературата” е третата книга, в която литературният антрополог Владимир Трендафилов изследва скритите процеси, механизми и стойности на българската книжовност. Предишните са: „Неизличимият образ в огледалото: актуалната българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през ХІХ и началото на ХХ век“ (1996) и „През седмица в литературния аквариум“ (1999). Автор е и на две стихосбирки: „Четирите фокуса“ (1997) и „Смъртният танц на фокусника и други стихотворения“ (1999). Превеждал е също така поезия от английски: Силвия Плат, Тед Хюз, Уилям Бътлър Йейтс, Дъглас Дън и др.
Началният въпрос обаче остава: защо българското литературно поле се възпроизвежда така интензивно във вид на класика? С основните си параметри и ценности то се образува, както знаем, през етнонационалния ХІХ в., преходен период, в който от империите се откъсват държави, от Църквата - църкви, а класиката се подменя с класики. ... В нашия тип случаи – когато се образува нова държава и от разпилените местни говори и налични текстове, под влиянието на актуални чужди модели, се конституират езикът и литературата й – класиката не е отбраното от традицията, а първото нещо, което се прави в сферата на националната литература. По липса на друго си обречен на класика.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
