"Подготвил съм ти разни нещица, Верни читателю – ето ги, подредени под лунната светлина.
Момент! Преди да разгледаш изработените собственоръчно от мен съкровища, изложени за продан, нека си поговорим за тях, става ли? Няма да ти губя времето. Ела, седни до мен. Хайде де, приближи се, аз не хапя.
Само дето… с теб сме стари познайници и май си наясно, че това не е съвсем вярно. Нали? Тази нощ предлагам по малко от всичко, но предпочитам да започна продажбата, когато другите търговци отдавна са се прибрали по домовете си: улиците вече пустеят и равнодушната луна плавно се носи над каньоните на града. Тъкмо тогава разстилам одеялото и подреждам моите стоки.
Е, стига приказки. Може би ще си купиш нещо, а? Макар да обичам всичките си творби, на драго сърце ще ти ги продам, защото ги сътворих специално за теб. Разглеждай ги колкото искаш, но имай едно на ум и внимавай.
Най-хубавите са зъбати."
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
