„ТАЙНИТЕ ЗАПИСКИ НА АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН (1836-1837)" излизат през 1986 година в САЩ, Минеаполис и предизвикват възбуда, която не стихва до този момент.
Издадени са от руски емигрант и поет Михаил Армалински. В предисловието той разказва как се е сдобил с тях: дава му ги симпатичен възрастен човек, историк по професия, моли го да ги изнесе в чужбина, след това изчезва, сякаш вдън земя потъва, а впоследствие по мистериозен начин бива откраднат и оригиналът на записите.
Критиците са на мнение, че това е една от най-скандалните книги на нашето време. Известно е, че дневниците на Пушкин са писани до 1835 година, но според един упорит слух, поетът е продължил да ги пише и през 1836, и през първите седмици на 1837 - чак до гибелта си от изстрела на Дантес. Мнозина смятат, че „издателят" М. Армалински използва това обстоятелство, за да представи чрез този текст свой опит за мистификация, последвана от не малко спорове в Русия и в чужбина, и предизвиква най-вече порой от ругатни по негов адрес.
Николай Томашевски, един от авторитетните изследователи на Пушкин, нарича книгата „своеобразен клиничен документ, доказващ умственото разстройство и еротичната параноя на автора", а Юрий Линник, поет и доктор на философските науки, твърди, че „Записите" са „културен факт и независимо, дали това ни харесва или не, длъжни сме да се съобразяваме с него, да приемем и някак да се примирим с правото на художника да ни шокира".
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
