Един роман за Мимар Синан. Изключителен живот и история
между настоящето и миналото. Една безразсъдна любов
с разтърсващ край...
Той е военен инженер, построил всевъзможни укрепления, пътища, мостове, акведукти. Половин век е главен султански архитект, назначен от Сюлейман Великолепни. Навред се разнася славата му на един от най-значимите османски архитекти. Неговите строежи са сред шедьоврите на ислямската архитектура. Наред с великолепието на Сюлеймание в Истанбул, Селим джамия в Одрин, изисканата Михримах джамия е и джамията Баня Башъ в центъра на София. Смята се, че Синан е българин, син на християни, взет за еничар. Съдбата на великия архитект се преплита с живота на единствената дъщеря на Сюлейман Великолепни и Хюрем – Михримах. Любовта кара Михримах да рисува върху вода, а Синан да издига неповторими постройки. Името на Михримах означава Слънце и Луна. За Синан „Когато моето Слънце залязва, изгрява моята Луна...”. Заветните му слова са: „Името ми да пребъде в Светлина.”
Неговите градежи са парченца от Рая.
Той е пътеводителят на всички майстори,
пред него коленичат планини и пустини.
Мехмед Джорал е роден в Измир през 1947 г. Завършил е магистратура по икономика в университета в Амстердам, както и докторантура по международно право в Хага. През 1999 г. е удостоен с първа награда „Балканика” в конкурса „Литература на балканските народи”. Книгите му са преведени на английски, френски, италиански, гръцки.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
